Старият Пловдив разказва истории, нашепва легенди и пази предания от далечни и почти незапомнени времена. Той крие тайни, които са пленявали умовете и въображението на хората преди нас, и ако успеем да ги запазим – вероятно и след нас.

Археологически разкопки показват, че първите следи от обитаване в района на днешен Пловдив датират отпреди 8 000 години, от времето на неолита, или около VI хилядолетие пр.н.е. Ранните му обитатели са оставили следи, които свидетелстват за продължителната история на заселване на този град, която го прави един от най-старите непрекъснато обитавани градове в Европа. Античното лице на Пловдив носи чертите на мистичните траки. Смята се, че градът е основан от тракийското племе беси, и е бил важен религиозен, културен и търговски център под името Евмолпия.Това име е свързано с митичния тракийски певец и жрец Евмолп, който се смята за основател на града и е бил важна фигура в тракийската митология и култура.

По-късно, завладян от Филип II Македонски, градът, наречен в негова чест Филипополис, е обграден със здрави крепостни стени.

Включен в границата на Римската империя и преименуван на Тримонциум се превтъща в най-големия търговски център в Римската провинция Тракия, чийто просперитет се дължал на стратегическото му положение по пътя Виа Диагоналис, свързващ Азия и Централна Европа. Със своето великолепие и аристократизъм впечатлявал и пленявал хронистите.

Разбира се историята му не свършва дотук. Интересен факт е, че през робства и катаклизми Пловдив винаги е издигал ръст и е запазвал възхода си. Следват завладяване от Византийска, Латинска и Турска империи, всички те оставили своя уникален отпечатък в развитието му. Така Пловдив се превръща в колоритна мозайка от различни култури, религии и традиции, които съжителстват и се преплитат помежду си, за да създадат съвременният му облик. И именно това го прави отворен за и към света.

Може би точно поради това Старият Пловдив е мистериозно и може да се каже сакрално място, обвито в легенди и митове, които му придават мистичен облик, именно поради връзката му с миналото.

Нека разкажем:

Легенда за тепетата.

Латинското име Тримонциум означава Трихълмие, съставено от Небет, Таксим и Джамбаз тепе. С течение на вековете градът се разпрострял и върху Сахат тепе, Бунарджика, Марково тепе и  Джендема.

Легендата разказва, че седемте хълма на Пловдив всъщност са огромни камъни, които титанът Балкан или Хемус хвърлил по Посейдон в борба за неземно красивата Родопа.

За повечето пловдивчани тепетата, които се извисяват над града и се оглеждат в река Марица, са известни предимно с турските си названия. Малцина са чували имената на хълмовете, дадени от траки и римляни.

Джендем тепе или от турски „в ада“. Суеверните турци му казвали и Джин тепе, защото вярвали, че там бродят духове, и Чигдим тепе („хълм на минзухарите“) заради красивите цветя, изпъстрящи склоновете му.

Предполага се, че най-старото име на хълма е дадено от траките  – “Кендросис”, тъй като  бил покрит с кедрови дървета. Друго название от древността пък го нарича „хълм на нимфите дриади”. Според легендите по склоновете му са пръснати множество жертвеници, свидетели на култа към митичните същества, непонятен за съвременния човек.

В центъра на Пловдив се извисява Сахат тепе или „хълм на часовника“. Възвишението носи това име от римската епоха, защото в източната му част се намира воден и слънчев часовник, наследство от римляните. Хълмът е бил наричан и Орфеев, по късно –  Дановия хълм, в чест на видния български книжовника Христо Г. Данов.

Джамбаз тепе – „хълм на акробатите“. Според преданието от скалите на върха е спускано въже, по което смелчаците опитвали да се изкачат, за да покажат силата, ловкостта и смелостта си.

Таксим тепе също има стара история. “Таксим” на турски означава „ разклонение на водопровод”. Римляните построили акведукт от близкото село Марково до пловдивския хълм, откъдето водите се разпределяли във всички посоки на града. Чуждите пътешественици го наричат и “Сарай тепе” заради великолепните сгради, строени някога там. Дори се предполага, че на тепето се е издигал замъкът на Филип Македонски. Някои летописци наричат хълма и “Евмолпиев” като препратка и спомен за първото тракийско има на града.

Петото тепе се извисява като вечен страж над Стария град и затова носи името “Небет тепе” или „Стражът“. По склоновете са разпръснати каменни останки, напомнящи за тракийското великолепие и величието на тази цивилизация, така майсторски боравеща с камък, сребро и злато. Някои стари хроники му дават названието “Музеев хълм” в чест на тракиеца Музей, един от най-даровитите ученици на митичния певец Орфей.

Бунарджика. И до днес остава нарицателен израза “На върха на Бунарджика”, използван не само от пловдивчани. Макар коренът на думата да е отново турски, бунар е превод от старогръцката дума за извор или кладенец. И както другите хълмове и той има и други имена, но по-съвременни – “Хълм на освободителите” или просто “Альошата” заради каменния паметник на войник, вперил поглед в града. Това е любимо място за бягство от градския шум на жителите и гостите на Пловдив.

В близост до Бунарджика се белеят останки и от седмото тепе, наричано “Марково” или “Марково коляно”.  И за него легендата разказва, че юнакът Крали Марко, яхнал коня си Шарколия, преследвал Муса Кеседжи и направил огромен скок от Бунарджика към тепето и така увековечил името му.

Според някои изследователи Пловдив има не седем, а цели девет тепета. На мястото, където днес се намира бирената фабрика „Каменица” се смята, че се виждат останки от осмия хълм, известен под името “Петрица”. А за деветия се счита възвишението “Лаут тепе”. Но по въпроса все още се спори.

Със своите седем тепета Пловдив мери ръст с гиганти като Рим и Атина.

Легендата за Родопа и Хемус.

Според една от многобройните легенди, красивата Родопа и могъщият Хемус били страстно и силно влюбени един в друг. Хемус бил син на Гея – богинята на Земята, а Родопа – дъщеря на морския бог Тетис. Тази любов предизвикала гнева на боговете, защото любов между децата на две различни стихии била недопустима.  Боговете решили да ги разделят завинаги. Затова ги превърнали в планини. Така Хемус станал Стара планина, а Родопа се превърнала в неземно красивата и мистична планина, разположена в южната част на страната. Така двамата влюбени били обречени да се взират един в друг от разстояние, но никога повече да не се срещнат или докоснат. Ето защо две от най-красивите и величествени планини в България са разположени така, че изглежда сякаш се взират една в друга през долините и реките, които ги разделят. Родопа и Хемус остават непреходни символи на невъзможната, но силна любов, за която само природата може да разкаже.

Митът за основаването на Пловдив.

Древно предание, което продължава легендата, разказва, че градът е основан от Евмолпиас, син на Родопа.

В планината на юг от равното поле живеела красива девойка на име Родопа. Щом я зърнал, морският бог Посейдон безумно се влюбил в нея. Тя обаче била дала сърцето си на Хемус, с когото имали син Евмолпиас. В отмъстителен акт Посейдон отвлякъл синът им. Исполинът Хемус се опитал да го спре и хвърлил няколко огромни камъка, за да препречи пътя му. Яростта на разгневения Посейдон превърнала Хемус в планина, а камъните останали като огромни грамади сред полето на южния бряг на река Марица, като свидетелство за този двубой.

Когато Евмолпиас пораснал се върнал да търси майка си, но намерил само красива планина с нейното име. Той се заселил на хълмовете край реката и там въздигнал град, наречен на негово име – Евмолпия.

Легендата за Авитохол.

Още една пленяваща и въздействаща легенда.

Авитохол бил изоставен в гората като дете, но милостива сърна, като по чудо го отгледала като майка. Затова детето било наречено Авитохол – “Син на сърната”.

Това необичайно възпитание в дивата природа, подобно на историите за Ромул и Рем и Тарзан, му дало уникални умения и небивала сила, които по-късно му помогнали да стане могъщ и мъдър владетел. Затова името “Авитохол” символизира хармонията между природата и човека, като проява на най-висша мъдрост, защото всичко в света, в който живеем е неразривно цяло.

Тези легенди и митове са част от изключително богатото културното наследство на Пловдив и допринасят за неговата уникална атмосфера, мистичен образ и  привлекателност за туристите.

Как туризмът в Пловдив влияе на града?

Туризмът оказва значително влияние върху развитието на града, като допринася за икономическия растеж и културното обогатяване на региона. Туризмът е важен стимул и участва недвусмислено и еднозначно в поддържането на жизнеността и динамиката на града. Помага му да пази и следва традициите и е стимул за създаване на нови, отговарящи на времето.

Усилията на Пловдив да се развива като модерен и устойчив град, който предлага високо качество на живот за своите жители и привлекателна среда за своите гости се увенчават с успех. Хотелите в Пловдив предлагат условия и обслужване на световно ниво, което допринася за имиджа на града и страната ни като привлекателна туристическа дестинация, отворена към света.

Туризмът в Пловдив диктува и променя съвременият му облик и го прави истинска културна столица на Европа, с богато минало, уникално настояще и модерно бъдеще.